СЯНКАТА
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да
избягваме единия полюс - злото, и да се стремим към другия полюс - доброто
/според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират у нас под
влияние на философските и моралните възгледи на родителите, учителите, обществото,
партията, църквата и пр. И всеки път, когато вследствие на това възпитание, си
кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)", то ние
създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), която веднага
отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. За да се създаде
контраст, в съзнанието възниква и идеята "Другите са лоши, неграмотни,
лъжци … “ В психологията това “Аз не
съм” се нарича СЯНКА, затова ще
използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”,
например "Аз съм християнин", създава две квалификации - положителна
и отрицателна - “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм
мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората квалификация обаче е вече
осъждане, в съзнанието си ние вече сме разделили хората на добри и лоши според
вярата им. По този повод Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.Не
съм крайно религлиозен,но си мисля,че в това е прав.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която
нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се
изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква
отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и
в тях виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на
доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим
към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме,
толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава
и се настанява у нас и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да
сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия,
обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това,
което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни
изричаха благословии, а днес сипят проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е
пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито,
но само понякога, за
съжаление.Естествено отричаме – и как
иначе, та нали ние сме правоверните, добрите, вторите по честност след „ ДЕВА
МАРИЯ”
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек.
Децата, когато са малки, отричат стереотипа на родителите (и така създават
СЯНКАТА) и когато пораснат, се превръщат
в точни техни копия.Не е важно онова на което искат да те научат в семейството,
а само примера,който ни дават е достатъчен. Бедните по всякакъв начин осъждат морала и
поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават
като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в
опозиция, осъждат управляващите, но вземат ли властта, постъпват по същия
начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на
времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в
библейските текстове е наречена лукавско. Естествената реакция е страхът (или поддаването на изкушенията), но
правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете
враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В
противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно
и в Господнята молитва се казва “...и избави нас от лукавия”! Незнам кое
толкова често,ме кара да споменавам
Божиите работи,но знам едно-не хвърляй кал в очите на другите,колкото и
да се миете,ръцете все остават малко или много мръсни.
Как можем да се
справим със СЯНКАТА?
Първо – като не
се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто
е, защото така е сътворен - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от
живота и благословението на благодарността.
Второ – като не
осъждаме и не слагаме етикети на хората - добър, лош, зъл, богат, красив,
православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме
СЯНКАТА).
Трето – като
обикнем всички хора около нас такива, каквито са, защото благодарение на тях
ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри или пък не.
Четвърто - като
простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите
собствената си СЯНКА - тази част от
нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и
успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и
цялостен свят, съвършен до най-малката подробност. Дори „Бялата лястовица” ще носи не
само надежда,но ще бъде благосклонна като златната рибка и ще сбъдва желания. И
пъвото за мен, е никога да не забравяте, че не трябва да вземате толкова на
сериозно този живот – рано или късно, никой не излиза жив от него!
ДИМИТЪР Костадинов
Димитров
